Gypsy Generation

Ние сме gypsy generation.

Орисани и урочасани да обикаляме и откриваме. Да пътуваме, да сме винаги тук и сега и никога някъде другаде. Номадска култура, временни жилища, моят град е навсякъде, а градът на дедите ми – никъде. За разлика от тези преди нас, които заминаха и не се върнаха, станаха чужденци по света, за света, в който ние живеем навсякъде. Като лястовици и щъркели сме – тръгваме, кацаме, свикваме-свиваме, и после се връщаме. Но се връщаме винаги. Граждани на света, същевременно – сплашени селянчета, се адаптираме бързо, но и бързо забравяме. Не ни трябва да помним, такъв е животът ни.

Моето племе живее на шест континента. Когато се видим се радваме, разказваме за непознати места, които всички познаваме, препоръчваме „там е по-топло, парите са повече, хората се усмихват и знаят какво е щастие“. Но никой не мисли да пробва. Докато не му дойде времето. Затова не се виждаме често, от време на време, колкото – толкова, да не се натоварваме с преживени истории за непознати познанства, а и защото моментът ни рядко е същият.

Намирам си нови приятели и ги губя, намирам пак старите – бОли ме... Бира има навсякъде. А ако няма ще има я водка, текила, ром или уиски. И те ще ми бъдат приятели. Временни. При нас всичко е временно. Любими места за минути, и снимки за спомени. Споделени, харесани – общи. Видени от всички и близки на никому.

И пак във България, европейска България. Азиатска България, африканска България, България в Щатите и в Бразилия. А на съседната пряка – Испания. Или беше Малайзия? Няма значение! Обикаляме, опознаваме, защитаваме и после бързо се махаме. И си махаме. Толкова, след време отново.

Преди време се страдаше. На раздяла се пиеше, на раздяла се плачеше, раздяла и погребение, беше си същото. Хората бягаха от живота си, в търсене на живота на другите. И го намираха и се превръщаха в „другите“ – вносните или износните, зависи къде се намираха. А ние сме цигани – навсякъде вкъщи, винаги весели, обградени с приятели – „общите“. За какво са ни корени, предпочитаме да сме семки. Където ни изсере самолетът, там ще покараме. Метафори с птици, красиви са!

И отново политаме – на гости, по работа, учим, туристи сме. С двупосочен билет. А във куфара, в тези двайсетина килограма, прибран е животът ни. И ни чака да го отворим, като духа във бутилката. Да изпълни отново трите желания, наши ли, чужди ли – изненада! Аладине, прецакан си, батенце, много локален си! И пак като птичките – дойде ли времето тръгваме. Понякога лястовички, бързи и устремени, понякога – щъркели, носим си бебета. На английски билетът ни е return, но на български си е двупосочен. Трипосочен, четирипосочен, ти на мен ли ще ми викаш посочен, бе!