неделя, 23 септември 2012 г.

Gypsy Generation


Ние сме gypsy generation.
Орисани и урочасани да обикаляме и откриваме. Да пътуваме, да сме винаги тук и сега и никога някъде другаде. Номадска култура, временни жилища, моят град е навсякъде, а градът на дедите ми – никъде. За разлика от тези преди нас, които заминаха и не се върнаха, станаха чужденци по света, за света, в който ние живеем навсякъде. Като лястовици и щъркели сме – тръгваме, кацаме, свикваме-свиваме, и после се връщаме. Но се връщаме винаги. Граждани на света, същевременно – сплашени селянчета, се адаптираме бързо, но и бързо забравяме. Не ни трябва да помним, такъв е животът ни.

сряда, 19 септември 2012 г.

Батковците на българската следпреходна литература

Новият проект на две от най-големите имена на съвременната българска литература вече е по книжарниците. Съвместният сборник с проза от Бойко Ламбовски и поезия от Деян Енев, публикуван от Ciela, показва, че в следпреходна България вече има достатъчно утвърдени имена, които заедно могат да си позволят да експериментират с формата на произведенията си, със самочуствието на творци-батковци. Пожелавам им успех и още дълги години твроческо превъзходство!

"Бойко Ламбовски: Винаги съм вярвал, че мога да пиша проза. Но не се захващах. Защо ли? - ами имам ограничена енергия, като всички хора. Откъде тогава тази жанрова изневяра на такива години?
От любопитство – като повечето изневери. Дали го мога наистина, дали не си внушавам...
Чуйте какво мисля след опитите. Да, мога. Но прозата иска не само да можеш, а да си готов на стотици и хиляди часове със залепен към стола задник, като затворник при букаите си.
Повече съм свикнал на други ритуали. При поезията си като шаман, който се търкаля в огнището и вика опулен срещу духовете, докато чака чудото...
Макар че то в същината си е единно – или го има, или - не."

"Деян Енев: Написах тези петдесетина стихотворения преди 17 години, през един снежен ноември. Току-що ме бяха уволнили от рекламната агенция, в която работех. Палех старата лада на баща ми и започвах да обикалям София. Спирах на места, където никога после не стъпих, в „Борово” в „Люлин”, в „Дружба”, в „Обеля” и в „Надежда”, слизах от колата, сядах на някоя пейка или се прислонявах под навеса на някое кафене, гледах, слушах и чаках тези стихотворения, които ме спасяваха от морската болест на уволнението, от чувството, че съм човек, изхвърлен зад борда. И те наистина се появяваха, докосваха ме с муцунките си и аз бързах да ги запиша на листчетата, които носех в джоба си."

вторник, 18 септември 2012 г.

Време е за оставки*

 *Текстът е публикуван за първи път на 18ти юли, на сайта OFFNews.bg, след публикуването на мониторинговия доклад на ЕК за България през юли 2012.

 С публикуването на мониторинговия доклад на ЕК, най-големият кошмар на Бойко Борисов е на път да се сбъдне. С типичния си дипломатичен тон, Брюксел съобщава на министър-председателя, че е загубил доверието на европейските си партньори. За първи път България е разглеждана отделно от Румъния, но резултатът е в полза на съседите ни. И за двете държави мониторингът ще продължи безсрочно, но докато на румънците се казва просто да разрешат политическата си криза до края на годината, когато ще им бъде даден още един шанс да се откачат от унизителния наблюдателен механизъм, за нас следващият доклад ще бъде публикуван в края на 2013. Това означава, че от една страна според Брюксел проблемите в България са много по-сериозни и ЕК не смята, че могат да бъдат решени в рамките на една година. От друга страна, отлагането на доклада означава, че доверието в кабинета на Борисов е загубено и европейските ни партньори не смятат да хабят ресурс и да пишат повече за нас, преди това правителство да изкара мандата си и следващото да започне да работи. С две думи, „докато този кабинет е на власт, България няма да се оправи. Ще ви почакаме да си изберете нов, ще го погледаме пет-шест месеца, и тогава ще решаваме какво да ви правим.“


Какво искате, бе, приятелю, айде формулирайте си аргументите!*

 *Текстът е публикуван за първи път на 16ти юни, на сайта OFFNews.bg, след третия ден на протестите на Орлов мост.  

През последните три дни ни наричаха какви ли не. Като се започна от невзрачното и леко иронично „еколози и природозащитници”, през неглижиращото „стотици младежи и девойки” и обидното „наркомани”, до, сега след третия леко злополучен вече протест, „хулигани” и „побойници”. Добре, че не е модерно вече, иначе сигурно и „юноши” щяха да използват. И корпоративни и алтернативни журналисти, както те обичат да се самообиждат, напълно отказаха да навлязат в темата и да поразсъждават извън блокирания център на София. За тях всичко се превърна в просто едно шоу, с което да запълнят страничка или минутка в съответната си медия. Едните застанаха на страната на блокираните в задръстванията граждани, другите се опитаха да ни подкрепят, като припомнят позабравените вече случки от „зората на демокрацията”. Имаше и такива, които ни „похвалиха”, че с този магически Фейсбук успяваме да се организираме толкова бързо. Общо взето жалка медийна история, изваяна в калъпа на последните десетина години.