Време е за оставки*

 *Текстът е публикуван за първи път на 18ти юли, на сайта OFFNews.bg, след публикуването на мониторинговия доклад на ЕК за България през юли 2012.

 С публикуването на мониторинговия доклад на ЕК, най-големият кошмар на Бойко Борисов е на път да се сбъдне. С типичния си дипломатичен тон, Брюксел съобщава на министър-председателя, че е загубил доверието на европейските си партньори. За първи път България е разглеждана отделно от Румъния, но резултатът е в полза на съседите ни. И за двете държави мониторингът ще продължи безсрочно, но докато на румънците се казва просто да разрешат политическата си криза до края на годината, когато ще им бъде даден още един шанс да се откачат от унизителния наблюдателен механизъм, за нас следващият доклад ще бъде публикуван в края на 2013. Това означава, че от една страна според Брюксел проблемите в България са много по-сериозни и ЕК не смята, че могат да бъдат решени в рамките на една година. От друга страна, отлагането на доклада означава, че доверието в кабинета на Борисов е загубено и европейските ни партньори не смятат да хабят ресурс и да пишат повече за нас, преди това правителство да изкара мандата си и следващото да започне да работи. С две думи, „докато този кабинет е на власт, България няма да се оправи. Ще ви почакаме да си изберете нов, ще го погледаме пет-шест месеца, и тогава ще решаваме какво да ви правим.“



Сега вече топката е в краката на Борисов и той има няколко възможни реакции. На първо място, разбира се, стои опцията да изтълкува доклада като „позитивен“, да откаже да прави промени в кабинета и да доизкара мандата си в опити да се закрепи на върха. В случая и въпрос не може да става за управление, понеже за все по-голяма част от електората ставя ясно, че правителството се лута в мъглата на собствената си некомпетентност и единствената му стратегическа цел засега е да опита да си постели по-удобно за изборите догодина. Ако постъпи така, Борисов ще поеме огромния риск да загуби напълно доверието на обществото, рейтингът му да се срине, следвайки потъването на партията му и да претърпи огромна загуба на изборите следващото лято. Или дори да бъде прогонен от събуждащия се електорат, който все по-малко се връзва на обещанията и политиките му и все по-често заявява желанията си по улиците и площадите. И да се превърне в някакъв политически Христо Стоичков. А при загуба на изборите, вариантите му ще са да излезе в опозиция или да влезе в коалиция. Същевременно за България тази година ще бъде загубена и следващият кабинет ще разполага с по-малко от шест месеца, за да реагира на настоящия доклад. И вероятно няма да успее.

Друга опция на Борисов е да застане твърдо зад министрите си, да подаде оставката на целия кабинет и да предизвика предсрочни избори. Ако постъпи така, ще успее да се възползва от все още високия си рейтинг, но ще разчита най-вече на заспалата част от електората, която по правило е безкрайно манипулируема и колкото лесно ръкопляска, толкова лесно заплюва. Също така Брюксел надали ще се възхити, ако кабинетът получи доверие за още четири години. Освен това вече не е сигурно дали ГЕРБ може да събере достатъчно гласове, за да състави самостоятелно правителство, рискът от опозиция или коалиция и при тази опция остава голям. Същевременно България ще загуби няколко месеца, през които вместо да се правят истински реформи, ще текат предизборни кампании и преговори за коалиране. При сегашното натрупано напрежение въобще не е ясно дали една оставка на кабинета няма да вкара цялата държава в сериозна политическа криза. И докато при икономическа криза все още може да се разчита на помощ от ЕС, при политическа такава ще трябва да се оправяме сами.

Разбира се, Борисов може просто да докаже думите си, че е сам като куче и няма приятели, и да прочисти кабинета си от вредните министри. Докладът за пореден път ясно посочва проблемните министерства – на правосъдието и на вътрешните работи, а хората по улиците показват останалите – на храните, на здравеопазването и на икономиката. С две думи, Бойко Борисов ще трябва най-накрая да се освободи от Цветанов и неговите протежета. Рискът при този вариант не може да бъде измерен от страничния наблюдател. Прекалено необяснима е връзката Бойко-Цецо, която позволява на вътрешния министър да преминава от скандал в скандал вече трета година, да руши рейтинга на ГЕРБ и лично на министър-председателя, да се проваля всекидневно в борбата си с престъпността, да критикува президент и съдии, да организира избори и въпреки всичко това, да продължава да е вицепремиер и министър. Единствено Бойко Борисов знае какъв риск ще поеме, ако отстрани Цветанов от властта.

И ако все пак се реши да го направи, пред него ще се отворят две нови възможности. От една страна, ще може да изстреля на министерското място нов човек от „тежката артилерия“. Както се вижда от здравеопазването и икономиката, кадровата банка на ГЕРБ вече издиша, а да повериш МВР на младок със съмнителни качества е глупост, която не би била простена на Борисов. В същото време е много вероятно новият министър да трябва да поведе война със самия Цветанов, която няма да е по силите на хлапе с две-три годишен стаж.

Но пред Борисов стои още една възможност, която вероятно ще намали рисковете и пред самия него, и пред българската държава. Ако се съгласи да прочисти кабинета от вредните министри, премиерът ще може да предложи участие във властта на различните опозиционни организации. Това засега наистина никой не го е правил. Ако успее да избегне грешките на Сергей Станишев и задкулисните игри на тройната коалиция, Борисов ще запази лидерския си пост, като същевременно ще получи широка подкрепа за провеждане на истински реформи. Широката коалиция ще превърне всеки от министрите в коректив на останалите. Обиграните политически играчи ще помогнат на Борисов да отбие атаките на Цветанов. Вярно е, че Борисов ще трябва да се откаже от ултимативния си тон, полицейските номерца, оправданията с предишните, и най-накрая да се превърне в истински политик. Но това така или иначе ще му се наложи след изборите догодина. А отлагането само ще задържи България в периферията на Европейския съюз. Кой от рисковете ще избере Борисов ще се види от следващия му пас.

Дано не осъзнае прекалено късно, че срещу него в защита е българският народ.